Кратко резюме за тези, които не обичат дългите писания

Човешката реч е най-големият информационен код и с него не могат да се правят никакви фалшификации, защото се употребява от изключително много носители във всеки момент. Структурата / граматиката / на езика се явява един от най-трайните компоненти на речта. За основни промени на граматиката са необходими цели хилядолетия. Затова структурата / граматиката / на езика най-вярно определя произхода на даден народ и е гарант за истинността на другите доказателства, най-вече поради факта, че не може да се фалшифицира – беше обяснено защо. Ето как българският език определя произхода на българите :

Езиците по света са два вида – синтетични и аналитични. Като развитието е от синтетизъм към аналитизъм. Това се постига, чрез влиянието на аналитичния език над синтетичния. Българският език е аналитичен и през цялото си съществуване се движи всред синтетични езици, върху които има влияние. Почти всички балкански езици търпят въздействието на българския. Така наречените прабългари също се движат само всред синтетични езици. Езикът на прабългарите не е бил синтетичен, защото няма как само за няколко века да мине към аналитизъм. Прабългарите, по-осезаемо, идват през 7 век на Балканите. А в писмените паметници на средновековна Дунавска България, вече от 15 в. се забелязва цялостен аналитизъм. Има отделна глава в написаното по-долу, където този факт се коментира.

Разбра се, че прабългарите не са били няколко десетки хиляди, а много повече. Траките също са претърпели аналитично влияние от тези преди тях на полуострова – пеласгите. Или имаме аналитичен тракопеласгийски език, който влияе върху другите. Прабългарският е наследник на тракопеласгийския, защото тръгвайки от Балканите на изток в Азия и по-късно завръщайки се, той не среща друг аналитичен език. Или няма как на Балканите да бъде привнесен аналитичен език отвън. Всички езици, които са си имали работа с тракопеласгийския, както и с прабългарския / като негов вариант / и до ден днешен не са преминали към аналитизъм, въпреки че имат придвижване в тази насока. Единствено персийският е минал към аналитизъм, но това е по-осезателно чак през 6 век от новата ера.

Естествено, има и други индоевропейски езици, минали към аналитизъм, като германските и романските, но те не са имали големи взаимодействия с българския и преминават, по-осезаемо, към аналитизъм много по-късно. Индийският “хинди” също е минал към аналитизъм. Но и за него не е доказано, че е имал големи взаимодействия с българския. Освен това, този език стои малко встрани от Памир, докъдето са стигнали българите. Тук в нашия район – на Балканите, само съвременният български език е с цялостен аналитизъм. Този факт ясно говори, че българският език е наследник на тракопеласгийския и че българите са тракопеласги. Защото аналитизмът в съвременния български език няма откъде другаде да дойде освен от езика на пеласгите и траките. Като чрез закона, по който се развиват езиците и езиковата ситуация, в миналото и днес, може приблизително да се определи времето на формиране на българите. Между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера - тук на Балканския полуостров, колкото и чудно да е за някои. Това показва законът, по който се развиват езиците. Както и езиковата ситуация, в миналото и днес. Човешката реч е най-голямата информационна система и никога не лъже. Стига да се разглежда правилно, затова прочетете внимателно написаното по-долу!
следва продължение ........

 

Ако не греша - германския език е синтетичен, до английския (от германската езикова група) е аналитичен.

За езика струва ми се не си съвсем прав (ако те заподозра във внушение ;), а именно какво внушение - езика като най-достоверен извор или показател или "критерий" за истинност или извор за истинност или произход.

В руския примерно има десетки думи от германо-скандинавските еизици (мога да дам бол примери), което не прави и не доказва , че руснаците са "чисти славяни" след като езика им е славянски. В българския дори има такива думи (въобще не иде реч за словното богатство от латински и гръцки).

За темата и желанието да я развиеш в поредица постинги - браво - това е сериозна задача!

Езика като един от най-достоверните извори /показатели/ за произход е също толкова достоверен и сложен колкото ДНК анализа. Въпросът е, че за да се изчисти един анализ от "конюктурни" внушения е необходимо съдействието /или участието/ на редица частни науки. Само тогава ще може да се обобщи дали дадена структура /или изследване/ се потвърждават от данните за въздействия и промени оказали значение върху крайният резултат. Все в този дух българския език има много турски думи, а на последък и достатъчно много англоезични такива - това означава ли, че то ще доведе до изменение структурата на езика и евентуално след колко време. В аналогична степен това се отнася до останалите европейски езици, независимо какви са.
Колкото до това дали ще ме заподозреш във внушение, за мен е без особено значение, тъй като същественото в случая е да се обърне нужното внимание на този исторически извор, независимо за кой народ се отнася. До колкото знам такива изследвания в историческата наука съвсем не са масово явление или практика /а защо ?/

Езика безспорно трябва и е изследван за всяка историческа "платформа" и уважаваща себе си нация.

Пример са изследванията на братя Гримм и специално от Якоб Гримм Geschichte der deutschen Sprache.

Само с изследвания на език и "думане" (не твоите постинги, а немалко други в блог.бг) не се стига до истинност.

ИМА РАЗЛИКА МЕЖДУ ИЗВОРИ, РАСОВИ ТИПОВЕ, ЕТНОСИ И НАРОДИ, ОТДЕЛНО ЕЗИЦИ И ЕЗИКОВИ ГРУПИ

ТОВА СА ТРИ РАЗЛИЧНИ "НЕЩА"!

ИЗСЛЕДВАНЕТО ИМ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО!