По реките от гъстата обида,
в океан от болка непосилна,
животът равномерно се излива,
а по спирала егото навива.

След мисията своя плувам,
нашепвана от северна звезда,
в препълнени от страхове морета.
и през планините на скръбта.

Някой ден, за да достигна
до острова отвъд това,
през розата на лабиринта,
зад заключена врата.

За знание да си достоен,
ще трябва да платиш цена,
но когато себе си надскочиш,
ще те признае даже и смъртта.

все така творчески настроен и все така с муза.. или музи.. : ))